Денят започва да взема по едно зърно от нощта ╫ Св. Андрей ПЪРВОЗВАНИ
(Андрей Рублев, икона Андрей Первозванный, 1408 година,)
Неслучайно той е един от най-тачените светци в християнската черква. Според Евангелието Св. ап. Андрей и брат му, Св. Петър, били небогати риболовци, които се изхранвали от лов на риба в Галилейското езеро. Смята се, че Св. Андрей е бил възпитаник на Св. Йоан Кръстител. Когато Св. Йоан кръстил Иисус Христос във водите на река Йордан и споделил на всички: „ Ето Агнецът Божий! ”, св. Андрей пръв последвал Спасителя. Именно по тази причина свещеното писание го назовава Първозвани.
Св. Андрей е изключително значим като деятел и мисионер на християнството на Балканите. Според църковното поверие той е обиколил всички Черноморски земи, покръствайки популацията по днешното българско, румънско, украинско, съветско и грузинско крайбрежие. Именно по тази причина Св. ап. Андрей се смята деятел на православните славяни, тъй като той ръкоположил първи свещеник в Цариград – деятел Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили Свето кръщение и миропомазване православните българи, сърби, руси и други
Легенди и поверия
В българската национална митология има забавни митове за св. Андрей. Народното поверие споделя за аскет на име Андрей, който живеел самичък в планината. Имал една дребна равнища и самичък се грижел за поминъка си. Но един ден мечка изяла единствения му вол. Разсърдил се Андрей, разлютил се и впрегнал мечката в ралото. Затова, съгласно българската митология, мечката си има Господ и той е св. Андрей.
Празникът му в националния календар е обвързван с няколко поверия. Едно от тях е, че от този миг насетне денят нараства колкото едно просено зърно. И заради това неизменима част от обредната софра на Андреевден е житото или варивата, които набъбват. Само по себе си вареното жито е тип жертвоприношение към предците и отзив от остаряло схващане за растежа и плодородието. И по тази причина, когато се вари житото, булките назовават: „ Както сварените зърна наедряват, по този начин да наедреят и посевите ”. Хвърлят се няколко зърна в комина, с цел да пораснат високи класовете. На този ден честват и невестите, с което чакат благоволението на ориста да нарастват и да раждат повече деца – здрави и хубави.
В цялата Странджанска област Андреевден се свързва с вярването, че от този ден нататък „ денят взема по едно зърно от нощта ” и последователно нараства. В навечерието на празника или сутринта рано преди изгрев слънце над огъня се слага да ври съд с пшеница, жито и царевица. Тронките пускат във водата всички типове зърна. Според месните вярвания посевите би трябвало да наедряват толкоз, колкото зърната във варивото. След това то се прикадява и се раздава на най-малко три къщи.
Източник:
*Андрей Рублев, икона Андрей Первозванный, 1408 година, ru.wikipedia.org
*Николай Ломтев. Апостол Андрей Первозванный водружает крест на горах Киевских, ru.wikipedia.org
